Документалният филм „Кавал парк“ има своята онлайн премира в Neterra.TV+. Режисьор на лентата е Богдан Дарев, който от години живее в Сиатъл, САЩ. Историята във филма е документален разказ за преклонението на един чужденец пред българската култура.
Героят в „Кавал парк“ се казва Александър Еплер. Той е с руско потекло, живял е в САЩ и се озовава в България през 70-те години на ХХ век. Приемат го в Музикалната консерватория на Пловдив, където става първият ученик, овладял до виртуозност тънкостите на българския духов инструмент кавал.
Историята
Трогателната история на Еплер ни учи на любов към България, към нашия фолклор, природа, бит и култура, а неговата несбъдната мечта е един ден отново да се върне в България.
Екипът ни потърси за интервю режисьора Богдан Дарев, за да разберем повече за самия филм и образа на неговия главен герой – Александър Еплер. Това е едно лично и много откровено интервю, което със сигурност ще ви докосне.
В текста публикуваме и изпълнения на самия Еплер, предоставени от Богдан Дарев. Не пропускайте да ги чуете, както и да гледате „Кавал парк“ в Neterra.TV+ от всяка точна на света.
Интервюто
Кой е Александър Еплер?
Богдан Дарев:
Приятел,брат, баща, дасказал, ангел, чудотворец. Защо казвам чудотворец-бидейки около него, снимайки го всички тези години, докосвайки се до него, аз съм по-добър човек.
Гледайте филма и ще можете да научите много повече за това кой е Александър Еплер и всеки сам може да прецени каква частица носи от него.
Как попаднахте на неговата история?
Богдан Дарев:
Историята ме намери. Когато човек прави това, което обича, в моя случай киното, то историите, които трябва да бъдат разказани те намират сами. Живея в Сиатъл и знаех за Александър Еплер, от 2011 г. Тогава се запознахме.
От стъпка на стъпка, от среща на среща, от нота на нота, станахме приятели. През 2014 г. се оформи идеята да се снима филм за него, то не беше нещо, което аз съм подозирал, че мога да направя. Докато един ден моят приятел и кавалджия Васил Денев ми каза-„Богдане, някой трябва да направи филм за този човек“.
Той очакваше да направя около 30 мин филм, като първия ми документален филм. Но филма се получи 1 час и 40 мин., снимахме го 3 г. Беше абсолютно потапяне в живота на тази енигматична личност Александър Еплер.
Коя беше основната причина, която провокира желанието ви да направите филм за него?
Богдан Дарев:
Коя беше основната причина, която провокира желанието ви да направите филм за него? Основната причина в началото беше това, че исках тази история, този филм, да допринесе за запазването и опознаването на българската култура през житейския опит и погледа на един човек, който е толкова българин, колкото съм и аз.
Въпреки че е роден в САЩ и е от руско потекло, той така пазеше нашите традиции и фоклор, българското в себе си, че аз исках да направя филм, който да предаде това на бъдещите поколения, НО… това е едно много голямо НО… филмът стана много повече от това, което аз си мислех, че исках да бъде.
Имахме идея да се изработи кавал, да снимаме цялото изработване на кавала, той да разкрие тайните на изработването на този инструмент, но не можахме да стигнем до там, защото Сашо беше болен.
За сметка на това обаче ние получихме един голям дар-вникването в душата на един човек с голямо Ч. Често в документалнпто кино е така-тръгваш да го правиш с една идея, но самия филм твори с теб и те води. Камерата винаги ме е водела мен.
Колко време продължиха снимките на филма?
Богдан Дарев:
Снимките на филма продължиха 3 години. 3 невероятни години пълни с толкова истории, че когато съм ходел на гости без камерата, съм съжалявал, че не съм я взел, за да мога да заснема всичко онова, онзи невероятен опит, който той споделяше с мен. Бяхме големи приятели със Сашо.
Как българската публика, у нас и по света, посрещна премиерата на филма?
Богдан Дарев:
Има разлика в посрещането на премиерата на филма. Хората по света го посрещнаха с много любов и с голяма благодарност, че такъв филм е направен. Имахме дълбоки разговори след прожекциите. И по света, и у нас 90% от хората, които идват да го гледат си тръгват с усмивки, с чувство на заедност, на надежда.
В България обаче хората посрещат този филм със сълзи в очите. Не преувеличавам като казвам, че половината салон след това плаче. Никога няма да забравя погледа на Елена, която дойде да гледа филма в Пловдив, и в нейните насълзени очи виждах една любов, една чистота, една надежда, която вярвам Александър Еплер, с неговата си обич за България чрез този филм, успява да предаде на българите в България и по света.
В родината филма успява да ги разтресе и разплаче може би защото тези българи са останали там, а той с толкова любов говори за България. По някакъв начин той оправдава техния избор, който не е бил лесен-да останат там през трудните периоди. И им дава надежда.
Много хора са ми казвали “ България е катарзис“. Хора, които не гледат и не обичат документално кино, не обичат фолклора, са потресени.
Важно е да се знае, че това не е филм за фолклора. Фолклора присъства в него. Това е филм – поглед в душата на един човек, в който той едва ли не казва, че България е направила от него човек.
Кое е основното послание във вашия филм?
Богдан Дарев:
Никога не съм тръгвал да снимам филм с идеята за някакво послание. Посланието впоследстие ме намира. В този филм посланията са много и за всеки един зрител те са лични и трогващи и ще променят мирогледа на зрителя. Не отговарям на този въпрос, защото не искам да споделя какво е то.
За мен филма има лично мое послание. Знам, че всеки, който ще гледа филма, ще намери там своето послание. Затова искам да приканя всеки един човек да стане част от семейството на “ Кавал парк“. Докато гледате филма си изключете телефоните, за да не ви разсейва нищо. Позволете си да се потопите във филма.
Какво ще запомните най-ярко от образа на Александър Еплер или бай Сашо?
Смирението и личния пример, който беше Сашо за мен, за това как да бъдеш в света. И това, че на тези зрели години той не съдеше–беше успял да овладее така езика ни, че в изказа му нямаше осъждане. Не осъждаше никой за нищо. Това ме впечатли много-че беше успял така да израстне като човек.
Като човек, който живее извън границите на България, какво е вашето впечатление – какво знаят чужденците за нашата страна?
Богдан Дарев:
Бях много учуден преди години (живея в Щатите 29г), когато някой ми каза, че западно европейците не се отнасят добре към българите емигранти, че гледат на тях като хора, които крадат и лъжат. Бях потерсен, когато чух, че отношението им е много снизходително.
В Америка хората, които се запознават с нашата култура, покрай киното което правя, са около20-30годишни. ( „Кавал парк“ е 5тия ми докумнетален филм свързан с България). Те гледат филма ми и искат да дойдат в България, да я видят, да пътуват.
Каква по-хубава реклама от един творец, който твори в чужбина. Творец, прави филми за България. Филми, които хората гледат. Филми, които пораждат желание у тях да дойдат в страната, която той толкова много обича. И така всички печелят.
Има ли нещо, което не успяхте за запечатате или уловите от образа на Еплер по време на снимките, но много искате да споделите с публиката?
Вярвам, че това, което е трябвало да бъде снимано, това, което Господ ни е дал като послание през красивата душа на Александър Еплер, е казано. Нямам нещо конкретно, което изгарям да споделя с публиката. Но тук е момента, в който искам да ви споделя, че подготвяме „Кавал парк“ 2 част.
И се надяваме, че ще направим отново партньорство с Нетера, за да може да достигне “ Кавал парк“ 2 до вас. Там Александър Еплер ще присъства, разбира се. Но тук камерата ще се фокусира основно върху различните гости, музиканти, които той е вдъхновил. Хората, които са се докоснали до кавала и музиката му. Там ще споделя още много истории.
За финал: как един чужденец обиква България?
Богдан Дарев:
Единствения начин един чужденец да обикне България е да обикне българина в България.
Коментари