Кино, лято и похот. Горещите дни бележат своето начало, а с тях идват и дългите нощи. Ако няма с кого да ги прекарате, то винаги може да се задоволите с доброто старо седмо изкуство. То предлага изобилие от по-красиви жени, по-стегнати мъже, по-жежки плажове и повече слънце.
През годините на голям екран са минали хиляди филми, в които лятото, ако не основен персонаж, то е било поне приятен фон на някоя случка. А към него удобно се настанява похотта. Добрата стара страст и доброто старо топло време са идеалната комбинация за приятно прекарване. Пък макар и само на екран.
Всяко лято ознаменува бомбандирането на киносалоните с много блокбастъри и поне един от тях се развива на по-топло място, от това на което се намирате в момента. Ако все пак ви привлича по-скоро домашното кино, то ви препоръчваме няколко чудесни класики, в които има лято и много страст.
Добра година
Започваме с нещо по-леко, но все пак еротично изпипано и адски естетско. Ридли Скот режисира най-известния роман на Питър Мейл. Ръсел Кроу пък играе главната роля в тази иронична, романтична и леко криминална история. Арогантен мъж наследява винарната на чичо си и отивайки с идеята да се отърве от нея, се заселва завинаги в китна Франция. „Добра година“ се консумира най-добре с бутилка розе, а дупето на Марион Котияр е бонусът в него. Както и чудесният Ръсел Кроу (интервю на Стивън Колбер с Ръсел Кроу).
Лудории
Безспорно този филм е един от най-любимите, силно сексуални и рязко възбуждащи летни кино преживявания. В този летен тийн хит от 90-те Мат Дилън, Денис Ричардс и Нев Кембъл са тройка измамници, които искат да вземат пари от една богата майка. Някъде почти в началото успяват. Пак някъде там, когато тримата се събират да го отпразнуват, решават да си направят спонтанна тройка. По-точно Мат Дилън решава. Нев Кембъл и Денис Ричардс имат няколко силно еротични сцени в този филм – като тази в басейна. Но тройката с Мат е фаворит на повечето подрастващи по онова време. Накрая нещата се оказват не такива, каквито изглеждат, а филмът остава в историята с чудесната си заплетена история и горещите си сцени. С две думи модерна класика.
Басейнът
Безспорно една от най-значимите летни класики, които киното познава. Филмът е “Басейнът”, годината е 1969, а големите звезди са Роми Шнайдер и Ален Делон. Точно след шест години раздяла след бурна връзка, двамата играят във филма на Жак Дере. Химията им е толкова очевадна, че само заради нея си заслужава да видите този магически красив филм. Историята разказва за двойка, която почива във вила в Сен Тропе. Те биват посетени от техен приятел, който е бивш любовник на жената в двойката. Той води и дъщеря си с него. Филмът проследява няколко дни от техните взаимоотношения, в които емоциите и напрежението се опъва дотолкова, че накрая всичко свършва с убийство. И всичко това на фона на сини води и дългите крака на Роми Шнайдер.
Секретарката
Годината е 2002-а и звездата на Маги Джиленхол (гледайте интервю с актрисата) изгрява ярко с тази драма. Тя и Джеймс Спейдър са двойка – той е нейният шеф на име мистър Грей, а тя – неговата секретарка. Двамата развиват странно иронична и сексуална връзка, в която тя му е подчинена, а той обича да я наказва по всякакви начини за неизпълнените й задължения. Е.Л. Джеймс, авторката на „50 нюанса сиво“, не е казвала дали се е вдъхновила поне малко от този прекрасен филм, но приликите са доста. „Секретарката“ поставя Спейдър и Джиленхол в центъра на всевиждащото око на Холивуд. Двамата имат страхотна химия на екран, а за него Маги получава първата си номинация за „Златен глобус“. Самият филм пък печели наградата на журито на фестивала Сънданс. Освен всички тези неща обаче, „Секретарката“ е едно истинско палаво забавление.
Ела, завържи ме
Педро Алмодовар (смешно и оптимистично интервю на Педро пред Конан О’Браян) обича да разказва за няколко неща – за жени, за секс и за насилие. Само той може, по един чувствен и напрегнат начин, да представи болната мания на един мъж към една жена като еротика. И го прави. Още през 1989-а с безобразния „Ела, завържи ме!“. Във филма няма много секс, но пък има връзване, колкото ви се иска. Антонио Бандерас играе задръстен луд мъж, който е влюбен в порно звезда, която пленява и връзва в дома си с ясната идея, че по този начин ще я накара да се влюби и омъжи за него. Смеска между бондидж и „Колекционерът“ на Джон Фаулз, „Ела, завържи ме!“ е пламенно удоволствие за болната страст и въжетата.
Сладък живот
Ако съществува олицетворение на голям екран за нищослучване и резултатът да е филмов шедьовър, то това е Федерико Фелини. „Сладък живот“ или La dolce vita е олицетворение на онова, което италианците практикуват най-добре – пълно наслаждение, никакъв морал и живот като на кино. Тричасовата антология разказва няколко истории, в които в типичния стил на Фелини се преплитат метафори, съновидения и реални ситуации. Може би най-известната сцена е тази на Анита Екберг, в ролята на актрисата Силвия, която се къпе във Fontana di Trevi късно през нощта. Филмът е емблема на Италия, на Рим, на Фелини и на сладката страна на живота.
Призови ме с твоето име
В модерна Италия съществуват двама режисьори, които обичат израза La dolce vita, почти толкова, колкото го е обичал Фелини. Първият е Паоло Сорентино, а вторият – Лука Гуаданино. Най-известният му филм е „Призови ме с твоето име“ по роман наАндре Асиман. Историята е разказ за внезапната и силна любов, пламнала между един юноша и госта в лятната вила на родителите му над морските скали на италианската Ривиера. Неподготвени за последиците от привличането помежду си, в началото и двамата се правят на безразлични. През следващите летни седмици обаче, двамата не могат да намерят покой и това само усилва страстта им, докато те плахо пристъпват един към друг. Онова, което пониква от дълбините на техните души е любовна история, продължила едва шест седмици и преживяване, оставило отпечатък в тях за цял живот.
Ако не сте в сладострастно настроение, а искате да гледате филми предимно с бой, кървища и екшън, може да разгледате селекцията ни от героични филми.
Коментари