КиноСветовно киноМаестро, шапки долу!

В началото на месец юли светът на музиката и киното загуби един от гениите си. На 91 години Енио Мориконе издъхна в родния си град Рим.

С близо 600 композирани музикални теми зад гърба си и две статуетки „Оскар“. Едната за цялостно творчество, а другата за филма „Омразната осморка“ през 2016-а. Мориконе ще бъде запомнен като един от най-активните, продуктивни и безспорно многопластови филмови композитори, които седмото изкуство познава.

Геният

Той е оставил една от най-трайните музикални среди в седмото изкуство, пък и изън него. От „Междузвездни войни: Нова надежда“, през „Имало едно време на Запад“, до „Блейд Рънър“ музиката на Мориконе е вдъхновила композитори и киномани.

Темата му в „Имало едно време в Америка“ го поставя на звездния небосклон, като заслужено му носи световна слава и отваря вратите на Холивуд пред момчето, което така и не научава английски. За това са виновни няколко неща – будния ум на Енио, баща му и познанството му със Серджо Леоне.

Началото

Още докато е в училище Енио Мориконе се запознава с младия Серджо Леоне и когато двамата вече са големи, и всеки се е ориентирал към киното по един или друг начин, е неизбежно да започнат да работят заедно.

Двамата си колаборират за първи път през 1964-а с филма за „Шепа долари“, като Енио вече е работил по множество италиански филми, включително с режисьорите Бернардо Бертолучи и Лучано Салче, и е натрупал четиригодишен опит. Двамата работят по общо 12 филма заедно.

Историята му

Любовта към музиката на Мориконе се заражда още в ранна възраст, като за това е виновен баща му Марио Мориконе, който е тромпетист. Още като много малък, тъй като проявява интерес към инструмента на баща си, Мориконе се учи да чете ноти, а по-късно започва да свири на няколко инструмента, като основният, разбира се, е тромпет.

На 12 години влиза да учи курс по тромпет в Националната Академия Санта Сесилия, а по-късно влиза и в Консерваторията, където учи тромпет, композиране и диригентство. И двете училища завършва първи във випуска си и се влива в музикалната сцена на Италия.

През годините правене на филмова музика, Мориконе си сътрудничи с най-различни режисьори, след които Брайън де Палма, Роман Полански, Франк Дзефирели, Джузепе Торнаторе, Ридли Скот, Куентин Тарантино и много други.

Музиката

Темите му от „Имало едно време на Запад“, „Имало едно време в Америка“, „Добрият, лошият и злият“ до „Ново кино Парадизо“, „Малена“ и „Блейд Рънър“ затвърждават името му в киносредите и режисьорите, с които работи са единодушни – Енио Мориконе е гений. Стилът на музикалните му произведения е винаги разпознаваем, ярък, отличителен, различен и непогрешим. Бидейки с остър ум, Мориконе успява да постигне различно звучене всеки път, като често използваше нетрадиционни елементи и методи.

 

Самият той казва: „Не харесвам един или друг жанр. Обичам промените, така че няма никакъв риск да се отегча от работата си. Наслаждавам се на всякакъв вид филми. Но дори най-гениалната музикална тема не може да спаси лошия филм.“