Леонадро Ди Каприо е един от най-добрите актьори на своето поколение. Преди дни навършва 46 години. Той може да се похвали, че е човекът, който страни от излишната суета, с която Холивуд има навика да ни залива.
Леонардо Ди Каприо избира много внимателно продукциите и хората, с които да работи. Държи личния си и служебния си живот абсолютно разделени и досега, официално се знае, че е влюбен само в една жена – майка си.
По повод рождения ден на един от любимите ни мъже в Холивуд, ние ви разказваме повече за Леонарно Ди Каприо и ви предлагаме crème della crème на неговата филмография.
Ранната кариера
Леонардо Ди Каприо е от онези секси бунтари, които променят хода на кино историята. Ди Каприо има много лица. От нахалното момченце, което Клеър Дейнс и досега казва, че не харесва, защото е бил пълен простак по време на снимките на „Ромео и Жулиета“, до най-добрия приятел на Кейт Уинслет след „Титаник“.
Малко момче от италианско-германски произход, родено в Ел Ей и кръстено на един от майсторите в изкуството, Лео е конвенционален и сложен, точно като персонажите, които обича да играе.
Първата ви среща с него със сигурност е била в „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“ – разплакващата и унищожаваща драма на Ласе Халстрьом. Преди това той участва в няколко телевизионни продукции с малки роли. Но „Защо тъгува Гилбърт Грейп?“ е филмът, който го показва по начина, по който Ди Каприо вече е решил, че иска да изглежда в очите на света – пунктуален, прецизен и сложен актьор.
В едно свое интервю Лео казва:
„За мен два са филмите, които са отговорни за израстването ми като актьор. „Животът на момчето“, първият ми голям игрален филм. Бях току-що дошъл в киното от света на телевизията, гледах Робърт де Ниро на снимачната площадка. Това е просто съвсем различна динамика, цял различен свят, който ме оформи завинаги.
Вторият път, когато се почувствах като зрял в индустрията, беше в „Авиаторът“. Филм, който развивах в продължение на десетилетие и бях обсебен от това да играя Хауърд Хюз, а след като почти принудих Мартин Скорсезе, получих възможността до го режисирам.
И тогава беше първият път, в който наистина се почувствах като признат продуцент, освен това допълнително бях актьор и ключова част от целия проект, а не просто наемен актьор. Това са двете повратни точки в киното за мен.“
Стремглаво нагоре
Лео отново прави някаква магия и се озовава при големите и силни имена в киното. Това се случва след „Плажът“ на Дани Бойл. Веднага след него Лео захвърля цигарите и леко раздърпания 90-ски вид, облича костюма и започва да спасява китове.
И отново го прави с класа, със стил, без да си изцапа костюма или да си разлее питието. С минаването на годините Лео става по-бурен в личния си живот и по-обран в професионалния. Той страни от шума, от суетата и избира внимателно продукцията, в която да се появи. И режисьорите, по примера на Кристофър Нолан, в чийто „Генезис“ Ди Каприо е великолепен, го чака няколко години, за да се освободи за ролята.
В кариерата си до момента Ди Каприо може да се похвали, че е един от актьорите работили с най-много качествени режисьори на глава от населението. Във филмографията му фигурират имената на Скорсезе, Нолан, Спилбърг, Тарантино, Ридли Скот и Иняриту. Последният му печели така чакания „Оскар“.
Почерпете се с няколко негови роли, дирижирани от няколко чудесни режисьора.
„Вълкът от Уолстрийт“
Филмът, за който Ди Каприо определено заслужаваше „Оскар“, но се размина злополучно с него. И все пак, един от най-добрите нови филми на Скорсезе ни показва превъплъщението на Ди Каприо в ролята на брокера и спекулант Джордан Белфорд.
Изпълнението му е зашеметяващо, че със сигурност месеци след като сте гледали филма, ще се сещате за него.
„Хвани ме, ако можеш“
В този великолепен и напрегнат филм на Стивън Спилбърг, базиран на реални събития, Ди Каприо играе фалшификатора Франк Абагнейл. За много хора е шокиращо, но Франк е истински, съществуващ човек, пътуващ из страната и въплъщаващ се в различни роли.
Още преди да навърши 19 години Франк успешно открадва няколко милиона долара, влизайки успешно в ролите на самолетен пилот, доктор, адвокат и прокурор. Възможността да влезе в различни образи е чудесен шанс за ДиКаприо и той се справя прецизно, като хирург.
„Авиаторът“
Може би единственият друг актьор, който Мартин Скорсезе обича почти толкова, колкото обича Де Ниро е Ди Каприо. Общото между тях е, че и двамата са страшно талантливи. В „Авиаторът“ Лео отново играе реален човек – магната Хауърд Хюз.
От новаторските идеи до лудостта, Ди Каприо показва диапазон от емоции, като никой друг. Чудесна драма, която според самия него го е оформила като сериозния актьор, какъвто е днес.
„Джанго без окови“
Най-успешният от комерсиална гледна точка филм на Куентин Тарантино и седми в неговата режисьорска кариера, може да се похвали с няколко неща. Едно от тях е изпълнението на Ди Каприо в ролята на злия Калвин Канди.
Кой би повярвал, че това миловидно лице може да бъде въплъщение на злото? Очевидно Тарантино, защото изборът му е безупречен. Леонардо също.
Коментари