КиноСветовно киноПаразит- корейското чудо на Оскарите

https://blog.neterra.tv/wp-content/uploads/2020/02/parasite.0.jpeg

Големият триумф на южно корейския филм „Паразит“ на Пон Джун-Хо беше голямата изненада на 92-рите награди „Оскар“. Филмът взе четири от най-важните категории и остави соченият за фаворит „1917“ на Сам Мендес буквално с пръст в уста.

паразит
Пон Джун-Хо по време на наградите Оскар
Триумфът

Хората бяха изненадани. Някои бяха недоволни. „Паразит“ написа история, като се превърна в първия южно корейски филм, който взима статуетката в категория „филм на годината“ В същевременно се окичва и с признанието „най-добър международен филм“. Пон Джун-Хо пък стана режисьор на годината, а сценарият на филма прибра четвъртия „Оскар“.

Академията обича да изненадва и често го прави. По-често по неприятен начин, както сме свидетели на подобен тип поведение в последните няколко години. След гафове като объркването на „Лунна светлина“ с La la land, липсата на водещ, безбройните номинации за „Черната пантера“, съгласяването на квоти за чернокожи актьори и прочие, и прочие… Академията се опитва да угоди на всички, а това, всеки ще го каже, никога не е възможно.

Паразит

Нещо различно този път

Тази година обаче беше някак различна. Въпреки всичко киното триумфира над политкоректността и Академията избра да номинира качеството пред квотите, както трябва да бъде. И все пак хората продължават да си задават въпроса – не е ли триумфът на „Паразит“ един малък начин Академията да се помири с вълната на недоволство и политкоректност. И така да е … „Паразит“ е един чудесен избор.

Къде може да видиш филма?

След победата много хора си зададоха два въпроса – къде да гледат този филм и защо да го правят? На първия въпрос отговорът е доста лесен – „Паразит“ пристига на 24-тото издание на София филм фест, който започва в средата на март. Вторият въпрос е малко по-комплексен. Причините да гледате „Паразит“ са много, както и тези да не го правите.

Защо трябва да го гледаш?

„Паразит“ е седмият филм в кариерата на режисьора Пон Джун-Хо. Предишният му филм Okja беше продуциран от Netflix и платформата успя да го изпрати на фестивала в Кан. „Паразит“ се появява две години по-късно и победата му не е някак случайна. Още в средата на 2019-а филмът даде заявка за силна игра, като спечели „Златна палма“ на минало годишния фестивал в Кан.

Паразит

След като влезе в състезателната надпревара, донесе купчина награди на екипа си и се превърна в най-касовия международен филм, излъчван на територията на Америка. А както хората много добре знаят – американците не обичат да четат субтитри и това е една от основните причини да не гледат международно кино. И ако „Паразит“ е начинът това да се промени и Академията по-често да дава награди и на филми, които говорят език различен от английския, нека така да бъде.

Историята

„Паразит“ е съвременна сатира, балансираща перфектно между правилно и грешно. Между редно и нередно, намираща се някъде в сивата зона на онова, което е морално и онова, което пристъпва всякакви правила на етиката. Както човек може да заключи от заглавието „Паразит“ разказва за паразитиращо семейство, което живее на гърба на другите, докато съвсем случайно не намира своя лична златна гъска.

А именно – богато наивно семейство с две деца. Нашите паразити започват да смучат кръвта малко по малко, докато всичко не се обърква, както често се става в живота. Случайността и граденето на планове не прощават на никого, както Пон Джун-Хо извежда изключително прецизно в историята си. Но най-страшно от всичко си остава обидата и нараненото его.

„Паразит“ е изключително черна, а на финала си и екстремна сатира, за различията между бедните и богатите, и между онези, които могат и онези, които просто го искат. Той е изтъкан от черен хумор, догадки и изненади от началото до самия си финал. И макар да използва порядките и народопсихологията на своята собствена среда, а именно Южна Корея, то „Паразит“ някак успява да говори международен език.

Защото темите за предателството, нуждата да искаш и да нямаш, да не можеш, но да ти се ще, са теми, които вълнуват всички нас. Пон Джун-Хо успява да изведе именно тях до ръба на приличието, за да смаже малкото щастие, което някой е изградил в личния си балон, на финала.

Този месец ние избираме да гледаме „Паразит“ без предразсъдъци. И да се радваме на триумфа му. А както се казва София Филм Фест е толкова близо.

Коментари

Зорница Аспарухова

Открих писането, когато бях в гимназията. Четенето, когато бях на 5 години. Киното ме откри някъде между двете. Към тях добавяме котки, пътувания, бързо каране на коли и безобразно дърдорене. Заради последното аз и още двама мои колеги имаме подкаст за кино „Тихо, филмът започва“ в webcafe.bg. За останалите си страсти има различни платформи. Тази тук е една от тях. Надявам се да ви бъде толкова интересно, колкото и на мен.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *