Кино от бъдещето или реалност от киното?

Онлайн запознанствата, дигиталните билборди, усещането, че някой ни наблюдава – това отдавна не само сюжети от “Имате поща” (1998), “Блейд Рънър” (1982) и “Обществен враг” (1998). Технологичните иновации и шантавите изобретения вече са част от ежедневието ни.

Холограмите

Така например виждаме продължението на самоуправляващите се автомобили от „Зов за завръщане“ (1990) в колите на Google, a скенерите за сигурност функционират по летищата. Холограмите, познати ни в началото от “Междузвездни войни: Епизод IV – Нова надежда” (1977), бяха представени за първи път в телевизионния ефир от CNN през 2008 г. Технологията се използва за включвания от виртуални студиа, както и за “възкресяване” на звезди и легенди от шоубизнеса. Дроновете – преследвачи, познати ни от “Терминаторът” (1984), днес циркулират в армията.

RPT тъканите

Реалност е и прозрачният алуминий от „Стар Трек IV: Пътуване към вкъщи“ (1986), след като през 2009 учени от Оксфордския университет бомбардираха обикновен алуминий с мощни рентгенови лъчи. Военни работят и по “активен камуфлаж”, версия на невидимата кола на Джеймс Бонд от “Не умирай днес” (2002). Целта им е да прикриват танкове и други машини. Нивото от филма още не е постигнато, но работата продължава. Японски учени пък разработват технологията „retro-reflective projection“, близка до термооптичния костюм от “Дух в броня” (2017). RPT тъканите действат подобно на тези от филма и позволяват сливане със средата до точка на невидимост. Вече е направен прототип на такова палто.

В този ред съвсем логично е да попитаме как така научната фантастика очертава и предсказва технологичните иновации в реалността. Странните наименования от филмите дори стават официални термини в сферата на изкуствения интелект.

Прогнозното програмиране

Според теорията на „прогнозното програмиране“ представители на елити – тоталитарни правителства, рептили или мощни корпорации на злото, използват популярната култура, за да лансират предварително планирани бъдещи модели. По този начин масата ги възприема по-плавно и неусетно, а каналите – кино, литература, медии, се превръщат в инструмент за налагането им. Тази идея има по-скоро конспиративен характер.

За първи път е описана от теоретика Алън Уот, според когото, ако обществеността е психически подготвена за промените, би ги приела като „естествени прогресии“ и така желанието й за съпротива би било по-малко. Привържениците на този тип мислене приписват същата схема и на управленските органи в държавите. Правителствата знаят много повече и използват медиите, за да съобщават информацията на хапки, предотвратявайки бъдеща суматоха. Друг вид последователи на „прогнозното програмиране“ смятат, че то е свръхнапреднала форма на изкуствен интелект.

Науката опровергава голяма част от тези идеи, но все пак хората продължават да вярват. Защо?

Перейдолията

Психолозите разглеждат предсказанията от бъдещето като чисти съвпадения или вероятни сценарии, базирани на действителни проучвания. Някои изследователи наричат тенденцията реални събития да се представят като по-предвидими, отколкото са, „пристрастие към задната дата“. Други търсят отговор в т. нар. „пристрастие към рамката“ – състояние, в което формираме убежденията си на база предоставената информация, а не въз основа на обективни факти. Трети предполагат, че виновна е човешката „перейдолия“ – термин, обясняващ способността ни да виждаме познати модели в произволни образи.

Немалко учени обясняват тенденцията да вярваме в конспиративни теории чисто и просто със скуката. Но все пак… Сензорните екрани, микрочиповете, електроавтомобилите, телепортирането вече са част от живота ни.

Дизайнерската фантастика

Има и една друга теория, свързана с т.нар. “дизайнерска фантастика”. Според нея идеите на кино творци и писатели се превръщат в реално вдъхновение, което продуктовите дизайнери след това материализират в действителността. Така например Мартин Купър, създателят на първия мобилен телефон в света – Motorola DynTAC 8000x, твърди, че е бил инспириран от безжичните устройва в сериала Star Trek (1966). Компании като Tesco, Apple и Microsoft привличат научни фантасти да изнасят лекции по теми и идеи за нови технологии. По този начин хуманитаристите се оказват архитекти на промяната, а инженерите и разработчиците – нейни строители.

В наши дни сме толкова заобиколени и пренаситени с технологии, че се питаме какво и дали още нещо може да бъде измислено. Единственият начин да разберем засега… е да гледаме филми. Киното ще покаже.

А знаете ли, че сме направили и една селекция от филми, които са на тема бунт и бунтарство? Ако ви е любопитно, разберете повече

Коментари

Сподели
Галина Дъбова е професионален копирайтър и активен спортист. Тя вярва, че менталното и физическото развитие са неделимо цяло. Във филмите намира вдъхновение и сюжети, за които да разказва. Пише за кино и търси връзката му с другите изкуства вече над 10 години.
Коментирай

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *