Ако кажа, че Димитър Воев и неговото творчество са белязали завинаги музиката и изобщо поколението на 80-те години, няма да съм напълно точна. Причината е, че над 30 години след смъртта му той все още е „жив“, думите му все още звучат и докосват дори онези, които са родени след неговата смърт.
Трагичната съдба на Воев е някак в унисон с времената, в които той живееше и твореше. Неговата „Нова генерация“ така и не остаря и затова някак звучи все така адекватно, макар и времената да се сменят.
Историята му бе разказана в документалния филм „Воев“ – с продуцент Валерия Стойкова („MatchPoint Production“ ) и пълнометражен дебют на режисьора Биляна Кирилова, а за първи път публиката се срещна с него на София Филм Фест през 2022 г.
Сега той вече е част и от платформата Neterra.TV+ и това е страхотна новина за всички киномани и меломани, които по някаква причина все още не са гледали този филм.
Димитър Воев – нова генерация в музиката
През май 1965 г. в София се ражда Димитър Воев. Още като ученик той поема по пътя на музиката и заедно с Кристиян Костов създава групата „Парадокс“, но след като Костов отива войник, групата се разпада.
През 1984 г. Воев основава дуета „Воцек“ заедно с Георги Маринов. „Воцек“ става „Воцек и Чугра“ след присъединяването и на Пенчо Попов. В този си състав групата издава албума „Бергология“.
Димитър Воев и Васил Гюров създават през 1985 г. групата „Кале“, но само година по-късно се разделят, а Воев се впуска в следващото начинание – „Вход Б“. Именно „Вход Б“ ще се прелее в „Нова генерация“ и ще се окаже началото на изключително важен етап за българската музика.
Името на „Нова генерация“ дава една поема на Димитър Воев, озаглавена „Нова генерация завинаги“. Някои от най-обичаните и до днес парчета на групата са „Ледове“, „Само двама“, „Скорпионите танцуват сами“, „Патриотична песен“, „Арлина“ и др.
През 1991 г. излиза първият албум на „Нова генерация“, озаглавен „Forever”, a “Отвъд смъртта“ се появява след като Воев умира. Това се случва през 1991 г., а причината е жестока и непреодолима болест.
Димитър Воев напуска този свят на 27 години и става част от печално известния „Клуб 27“, в който „членуват“ много световноизвестни музиканти, починали именно на тази възраст.
„Воев“ – филмът
Снимките на документалния филм „Воев“ започват през 2017 г., а до завършването на проекта изминават цели пет години. Първият публичен показ на „Воев“ е по време на Международния София Филм Фест през 2022 г., но сега „Воев“ е в Neterra.TV+, което означава, че може да влезе във всеки дом.
Във филма за Димитър Воев говорят неговите родители – Павел и Светослава. Неговият брат Симеон, който също е част от „Нова генерация“, както и неговата съпруга Нели Недева-Воева, също разказват своите спомени за един от най-значимите поети от 80-те години.
Интересно е, че и дъщерите на Димитър Воев – Магдалена и Димитра, са част от филма, а по-малката се ражда 5 месеца след смъртта на баща си. Разбира се, в един документален филм за музикант и поет няма как да не говорят неговите колеги, сподвижници и близки приятели.
С появата си, филмът „Воев“ връща, поне за известно време, младостта на онези, които заедно с „Нова генерация“ се бунтуваха, дишаха различно и видяха падането на комунизма.
Едновременно с това показва на новите поколения какво се е случвало в България в онзи знаков период-какви са били поетите ни, каква е била музиката ни, какъв е бил бунтът? А като документална продукция, и „запечатва“ историята на едно от най-важните имена в музиката и поезията в края на 80-те и 90-те години на XX в. у нас.
Филмът „Воев“ бе гледан от изключително много зрители из цялата страна. След прожекцията му на София Филм Фест документалната продукция започна своето пътуване от град на град, където срещаше блесналите очи на съвременниците на Димитър Воев.
Неслучайно през 2023 г. филмът получи отличието за най-добър сценарий на документален филм и наградата на журито за документален филм от наградите на Съюза на българските филмови дейци.
Семейството на Димитър Воев
Всички ние, които познаваме творчеството на „Нова генерация“, мислим, че познаваме и Воев чрез неговите текстове, чрез музиката, която и днес звучи в слушалките ни. И следваме правдивото клише, че в онези години Димитър Воев и хората около него бяха олицетворението на бунта.
В интервю за bTV преди около година съпругата му Нели споделя, че всъщност той е бил с много благ характер и интелигентно чувство за хумор, но винаги се е борил с несправедливостите, винаги е отричал шаблона и това човек да не слуша гласа си, а да следва нормите и да „върви по чужди стъпки“.
По-малката му дъщеря – Димитра, която така и не среща баща си, тъй като се ражда 5 месеца след неговата смърт, споделя също в интервю, че е успяла да опознае татко си в две измерения.
Едното неизменно е артистичното – чрез музиката и писаното творчество на Воев. Другото измерение е чрез спомените на семейството ѝ и чрез големия снимков архив на майка ѝ, която е фотограф и е успяла да запечата много важни моменти от живота и музикалната дейност на Димитър Воев.
Силата на документалното кино отчасти се корени в това, че създава важен отпечатък на паметта за определено събитие, епоха или личност. В случая с „Воев“ говорим за събирателен образ – Димитър Воев, който е изключителна личност за ъндърграунд средите в България през 80-те и 90-те. истинско събитие в музиката и поезията и една непреходна епоха, която до ден днешен докосва.
Гледайте „Воев“, за да чуете гласа на цяло едно поколение, което беше заглушавано и сякаш не съществуваше. Запознайте се с Димитър Воев.
*Заглавната снимка е кадър от документалния филм „Воев“
Коментари