Жан-Пол Белмондо – До последен дъх

Само преди година, в началото на април, на 88-годишна възраст ни напусна една от иконите на френското кино. Човекът, сравняван с Марлон Брандо и Хъмфри Богардт, един от актьорите, чието лице можем да разпознаем винаги и навсякъде. Жан-Пол Белмондо – лошо момче, джентълмен, гангстер, луд, влюбен…

Отбелязваме тази една година с най-добрите му роли, които може да си припомните във всеки един момент. Не чакайте!

Жан-Пол Белмондо в До последен дъх

Филм, който поставя началото на Френската нова вълна в киното. Там Жан-Пол не е толкова гангстер, колкото някой, изгледал твърде много гангстерски филми – самозванец, чийто идол е Хъмфри Богарт. Престъпността му се усеща повече като импровизация, отколкото сценарий. А отношението му в стил „не ми пука“ и „майната им на всички“ е запомнящо се, пишат за него по онова време кино критиците. Филмът на Жан-Люк Годар представя именно Белмондо като лицето на новото поколение френски актьори. Лентата определено опровергава критиците в страната, които преди това смятат, че Жан-Пол не притежава нужната харизма, за да стане голяма звезда. Това е филмът, който го поставя в центъра на световното кино и дава начало на една бурна филмография.

Жан-Пол Белмондо в Чочарка

Основният център на този шедьовър на италианското и френското кино, тъй като филмът е копродукция на двете държави, разбира се, е образът на София Лорен. Жан-Пол Белмондо играе ролята на младия Мишел Ди Либеро и ще го познаете още щом го видите. Базиран на романа на Алберто Моравия, историята пренася зрителя във времето на Втората световна война. Вдовицата Чезира и нейната 13-годишна дъщеря бягат от бомбардировките над Рим, надявайки се да намерят убежище в родното село на Чезира. Случват им се безброй ужасни неща, като загубена любов и насилие, и двете се изправят срещу всичко лице в лице. „Чочарка“ е класика, дело на режисьора Виторио де Сика и един от бележитите филми, част от неореализма, който по онова време настъпва в творческите кръгове на Италия. Макар и с по-малка роля, „Чочарка“ затвърждава името и образа на Белмондо на голям екран.

Жан-Пол Белмондо в Лудият Пиеро

Четири години след „До последен дъх“ Жан-Пол Белмондо работи отново с Жан-Люк Годар в този разкошен филм, емблема на новата вълна във френското кино. „Лудият Пиеро“ засяга една от любимите теми на Годар – бунтът на самотника срещу обусловеността на света. Страстта преминава в престъпление, престъплението води до смърт. Но не е ли по-добре да умреш като мъж, отколкото цял живот да носиш робски нашийник, дори и ако той е от чисто злато? Фердинан е женен за богата италианка. Тя му е омръзнала, той скучае. И тогава се появява старата му любов Мариан. Тя не е виждала Фердинан от четири години. Оказва се, че заедно двамата се чувстват добре. И защо да не опитат още веднъж? Но първата среща им носи неприятности. Уж случайно двамата убиват богатия любовник на Мариан. Какво да направят? Трябва да избягат от Париж, но къде? На Лазурния бряг, разбира се. Ана Карина и Жан-Пол Белмондо са млади, красиви, модерни, сексапилни, а Годар им дава перфектното престъпление, за да изразят лудостта и младостта си.

Жан-Пол Белмондо в Борсалино

„Борсалино“ също е иконичен филм на френско-италианското кино от 70-те години. Тази гангстерска драма събира на едно място Ален Делон и Жан-Пол Белмондо. Делон продуцира филма, а режисьорът Жак Дере дирижира целия спектакъл. Действието се развива в Марсилия през 30-те години, където двама гангстери – Франсоа Капела и Рок Сифреди, ухажват една и съща жена. Обстоятелствата се нареждат по различен от първите представи начин и двамата в крайна сметка стават приятели. Постепенно тяхното приятелство прераства в професионално партньорство и скоро двамата взимат под контрол цялата престъпна дейност на града. Но животът е една безкрайна черна комедия от множество грешки, както би казал някой. Много такива се случват тук до фаталния финал. „Борсалино“ е удоволствие за сетивата и днес, толкова години по-късно. А младите Ален Делон и Жан-Пол Белмондо са тандем, който не искате да изпускате.

Жан-Пол Белмондо в Професионалистът

Може и да не сте чували за нито един от останалите филми с участието на Жан-Пол Белмондо, но със сигурност познавате „Професионалистът“. Смятате, че не сте го гледали? Бъркате. 20 години след като е дебютирал в киното, Белмондо снима „Професионалистът“. Там играе Жослен Бомон – френски таен агент, който е изпратен да убие полковник Нджала, президент на измислената африканска страна. Малко преди това да се случи политическата ситуация се променя и френското правителство решава да предаде агента си на тамошните власти. Той е арестуван и осъден на дългогодишен затвор. Две години след ареста си обаче, Бомон успява да избяга и се завръща във Франция, където възнамерява да довърши първоначалната си задача – да убие президента Нджала, който точно в този момент е на посещение във Франция. Пълен с емблематични сцени и реплики, „Професионалистът“ е удоволствие за сетивата и един от чудесните жанрови филми на своето време.

Авантюристите

Ако „Професионалистът“ вкарва Белмондо в бурните 80-тарски години, то „Авантюристите“ затвърждава позицията му. Този приключенски филм няма нищо общо с новите филми от този жанр. Действието му се развива в Тунис през 1943 година и краят на войната в Северна Африка е близо. Рота от Френския чуждестранен легион получава наглед елементарна и дори безопасна задача – да придружи бронирана кола в малко туниско градче, която трябва да извози 10 тона злато от сейф на местната банка. За тяхна неприятна изненада в уж обезлюденото градче е останала немска част, която набързо редуцира личния състав на френската рота до няколко души. Виждайки златото, оцелелите войници, особено сержант Пиер Оганьор, изигран от Жан-Пол Белмондо, моментално забравят за всякакви патриотични понятия като вярност, клетва или граждански дълг и се заемат с нелеката задача да намерят начин, за да приберат тези пари.

Жан-Пол Белмондо винаги ще остане в сърцата на дамите. Затова нека продължим с филми за пораснали момичета. 

 

 

 

Коментари

Сподели
Открих писането, когато бях в гимназията. Четенето, когато бях на 5 години. Киното ме откри някъде между двете. Към тях добавяме котки, пътувания, бързо каране на коли и безобразно дърдорене. Заради последното аз и още двама мои колеги имаме подкаст за кино „Тихо, филмът започва“ в webcafe.bg. За останалите си страсти има различни платформи. Тази тук е една от тях. Надявам се да ви бъде толкова интересно, колкото и на мен.
Коментирай

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *