Жените режисьори – смели, искрени и любопитни

Марк Твен е казал: „Има три неща, които една жена може да направи от нищо – шапка, салата и семейна сцена“. А аз ще добавя – и качествено кино.

Ще се съгласите, че жените режисьори в киното не са много и това е тенденция в световен мащаб. Не съм привърженик на „квотния принцип“, нито на задължителното „полово разнообразие“, които се налагат през последните години и в САЩ, и в Европа. В крайна сметка талантът няма нито пол, нито цвят на кожата – или си талантлив и „чуваш“ киното, или не. И ако дамите на режисьорския стол в световен мащаб са все още доста по-малко от господата, то това се дължи на факта, че жените, които се захващат с режисура просто са по-малко от мъжете.

Но днес ще говорим само за дамите. За онези, които не само дръзват да творят в един „мъжки свят“, но го правят толкова добре, че намират своето уютно място сред големите режисьорски имена в историята на киното.

Да се върнем в самото начало. Първата жена режисьор се казва Алис Ги Блаше. Тя работи като секретарка на Леон Гомон, с чиято компания “Gaumont et Cie” дамата снима над 700 филма.

Алис Ги Блаше
Алис Ги Блаше

След Блаше много дами не просто се пробват да правят кино, а го правят успешно. Някои, като Лоис Уебър, съвместяват всяка основна позиция в създаването на един филм по онова време: актриса, сценарист, режисьор и продуцент. В първите години в световното кино има много жени режисьори, които са изпълнени с ентусиазъм (както и мъжете, впрочем) от новото „чудо“, което дава невиждана свобода.

С годините и комерсиализирането на киното индустрията осезаемо започва да се променя не само в технически, но и в човешки план. Идва звукът, идва големият зрителски интерес, идват и големите пари. Постепенно киното се превръща в могъща индустрия, а дамите режисьори стават все по-малко спрямо колегите си от мъжки пол.

И все пак, големи жени режисьори има през всички важни периоди на развитие на киното. Например Дороти Арзнър е режисьор на първия говорящ филм за студио Paramount – „The Wild Party”, а след това режисира филми с Катрин Хепбърн, Джоан Крофорд и Люсил Бол. За определен период от време в началото на студийната ера тя дори е единствената жена режисьор в Холивуд.

Дороти Арзнър
The Wild Party

В Европа дамите режисьори също намират своя път, формирайки облика на киното на Стария континент. Лени Рифенщал е пример за изключителна филмова техника, макар и използвана за нацистка пропаганда. Разбира се, няма как да пропуснем и дамата на Френската нова вълна – Аньес Варда, която оставя трайна следа не само в европейското, но и в световното кино с филми като „Клео от 5 до 7“ (1962) и „Вагабонд“, който печели „Златен лъв“ на фестивала във Венеция през 1985 г.

Лени Рифенщал

Знаете ли коя е първата жена, която получава „Златен глобус“ за режисура? Това е голямата Барбра Стрейзанд, отличена за филма „Йентъл“, на който тя е не само режисьор, но и копродуцент, съсценарист и… изпълнител на главната роля.

Барбра Стрейзанд

Придвижвайки се все по-близо до съвременното кино, няма как да пропуснем и Катрин Бигълоу, която през 2010 г. печели „Оскар“ за най-добър режисьор за филма „Войната е опиат“, а продукцията грабва статуетката и за най-добър филм.

Войната е опиат

Джейн Кемпиън пък е първата жена, спечелила „Златна палма“ в Кан. Тя е наградена за филма „Пианото“ през 1993 г., а през 2022 г. Кемпиън печели и „Оскар“ за режисура за филма „Силата на кучето“. Разбира се, трябва да споменем и прекрасната София Копола, чийто филм „Загубени в превода“ (2003) и до днес се гледа с огромна любов от зрителите. Впрочем, племенницата на София – Джия Копола, също е важна част от света на съвременното кино. Неин е филмът „Мейнстрийм“, който е наличен за гледане в Neterra.TV+

Знаете ли коя е Пати Дженкинс? Тя е режисьор на филма „Чудовище“, в който главната роля изпълнява напълно неразпознаваемата Чарлийз Терон. Дженкинс режисира и филмите за „Жената чудо“ на Marvel, с което става първата дама, седнала на режисьорския стол за филм по комикс.

Пати Дженкинс

Фани Ардан пък е пример за изключителна актриса, която решава да режисира и успява да го направи с финес и талант. През 2013 г. излиза филмът ѝ, който можете да гледате онлайн в Neterra.TV+ „Натрапчиви рими“, а през 2016 г. Ардан е режисьор на „Диванът на Сталин“ с Жерар Депардийо, също наличен на платформата. Актриса, дръзнала да стане режисьор, е и обичаната Жюли Делпи.

Натрапчиви ритми
Диванът на Сталин

Дениз Гамзе Ергювен пък е турска режисьорка с френски корени, чийто дебютен филм „Мустанг“ направи фурор на огромен брой фестивали в целия свят, бе номиниран за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, на фестивала в Кан получи наградата на Europa Cinemas, спечели четири награди „Сезар“ от девет номинации и още, и още. Гледайте филма тук. 

Мустанг

Разбира се, в българското кино жените режисьори също са изключително значими творци за развитието на родната кинематография. Бинка Желязкова е приета за първата жена режисьор на игрални филми в България.

Бинка Желязкова

Уви, повечето ѝ творби, реализирани със съпруга ѝ Христо Ганев, са преследвани от социалистическата цензура. И до днес обаче „Животът си тече тихо…“ (1957), „А бяхме млади“ (1961), „Привързаният балон“ (1967), „Последната дума“ (1973), „Басейнът“ (1977), „Голямото нощно къпане“ (1980) остават емблематични и служат като учебник по кино във времена, в които властва цензурата.

Адела Пеева пък е сред най-добрите български документалисти, чиито филми успяват да вземат една на пръв поглед обикновена случка или тема и да я издигнат до общочовешки проблем. Страхотен пример е „Чия е тази песен?“ (2003) – филм за една мелодия, живееща свой живот във всяка балканска държава.  Но чия всъщност е тази песен? Гледайте филма в Neterra.TV+

Чия е тази песен

Иглика Трифонова, започнала кариерата си през 90-те години, е автор на блестящи филми след демократичните промени, като „Писмо до Америка“ (2001), „Разследване“ (2006) и „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ (2015).

От новото поколение няма как да не споменем Зорница София, Светла Цоцоркова, Надежда Косева, Кристина Грозева (чиито филми с Петър Вълчанов, налични в Neterra.TV+ – „Урок“ (2014), „Слава“ (2016) и „Бащата“ (2019) правят фурор както у нас, така и извън България), Майя Виткова, Ралица Петрова, Елица Петкова, Мина Милева и Весела Казакова, Яна Титова.

Урок

Едно е сигурно – жените режисьори не са просто творци от другия пол. Те внасят различно мислене и различно светоусещане. Дават други послания на публиката и именно чрез тях проправят пътя и за другите дами, дръзнали да създават своето кино.

Коментари

Сподели
Аз съм Неда Ковачева и обичам да пиша за кино, телевизия, изкуство, а понякога и за всичко останало. Завършила съм "Кинознание" в НАТФИЗ и съм работила във вестници, списания и различни онлайн медии. Вярвам, че пишещите хора в България трябва да са откровени, дори когато истината не е в съзвучие с масовото мислене.
Leave a Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.