БГ КиноЕвропейско киноКиноСветовно киноЖените режисьори – смели, искрени и любопитни

Марк Твен е казал: „Има три неща, които една жена може да направи от нищо – шапка, салата и семейна сцена“. А аз ще добавя – и качествено кино.

Ще се съгласите, че жените режисьори в киното не са много и това е тенденция в световен мащаб. Не съм привърженик на „квотния принцип“, нито на задължителното „полово разнообразие“, които се налагат през последните години и в САЩ, и в Европа. В крайна сметка талантът няма нито пол, нито цвят на кожата – или си талантлив и „чуваш“ киното, или не. И ако дамите на режисьорския стол в световен мащаб са все още доста по-малко от господата, то това се дължи на факта, че жените, които се захващат с режисура просто са по-малко от мъжете.

Но днес ще говорим само за дамите. За онези, които не само дръзват да творят в един „мъжки свят“, но го правят толкова добре, че намират своето уютно място сред големите режисьорски имена в историята на киното.

Да се върнем в самото начало. Първата жена режисьор се казва Алис Ги Блаше. Тя работи като секретарка на Леон Гомон, с чиято компания “Gaumont et Cie” дамата снима над 700 филма.

След Блаше много дами не просто се пробват да правят кино, а го правят успешно. Някои, като Лоис Уебър, съвместяват всяка основна позиция в създаването на един филм по онова време: актриса, сценарист, режисьор и продуцент. В първите години в световното кино има много жени режисьори, които са изпълнени с ентусиазъм (както и мъжете, впрочем) от новото „чудо“, което дава невиждана свобода.

С годините и комерсиализирането на киното индустрията осезаемо започва да се променя не само в технически, но и в човешки план. Идва звукът, идва големият зрителски интерес, идват и големите пари. Постепенно киното се превръща в могъща индустрия, а дамите режисьори стават все по-малко спрямо колегите си от мъжки пол.

И все пак, големи жени режисьори има през всички важни периоди на развитие на киното. Например Дороти Арзнър е режисьор на първия говорящ филм за студио Paramount – „The Wild Party”, а след това режисира филми с Катрин Хепбърн, Джоан Крофорд и Люсил Бол. За определен период от време в началото на студийната ера тя дори е единствената жена режисьор в Холивуд.

В Европа дамите режисьори също намират своя път, формирайки облика на киното на Стария континент. Лени Рифенщал е пример за изключителна филмова техника, макар и използвана за нацистка пропаганда. Разбира се, няма как да пропуснем и дамата на Френската нова вълна – Аньес Варда, която оставя трайна следа не само в европейското, но и в световното кино с филми като „Клео от 5 до 7“ (1962) и „Вагабонд“, който печели „Златен лъв“ на фестивала във Венеция през 1985 г.

Знаете ли коя е първата жена, която получава „Златен глобус“ за режисура? Това е голямата Барбра Стрейзанд, отличена за филма „Йентъл“, на който тя е не само режисьор, но и копродуцент, съсценарист и… изпълнител на главната роля.

Придвижвайки се все по-близо до съвременното кино, няма как да пропуснем и Катрин Бигълоу, която през 2010 г. печели „Оскар“ за най-добър режисьор за филма „Войната е опиат“, а продукцията грабва статуетката и за най-добър филм.

Джейн Кемпиън пък е първата жена, спечелила „Златна палма“ в Кан. Тя е наградена за филма „Пианото“ през 1993 г., а през 2022 г. Кемпиън печели и „Оскар“ за режисура за филма „Силата на кучето“. Разбира се, трябва да споменем и прекрасната София Копола, чийто филм „Загубени в превода“ (2003) и до днес се гледа с огромна любов от зрителите. Впрочем, племенницата на София – Джия Копола, също е важна част от света на съвременното кино. Неин е филмът „Мейнстрийм“, който е наличен за гледане в Neterra.TV+

Знаете ли коя е Пати Дженкинс? Тя е режисьор на филма „Чудовище“, в който главната роля изпълнява напълно неразпознаваемата Чарлийз Терон. Дженкинс режисира и филмите за „Жената чудо“ на Marvel, с което става първата дама, седнала на режисьорския стол за филм по комикс.

Фани Ардан пък е пример за изключителна актриса, която решава да режисира и успява да го направи с финес и талант. През 2013 г. излиза филмът ѝ, който можете да гледате онлайн в Neterra.TV+ „Натрапчиви рими“, а през 2016 г. Ардан е режисьор на „Диванът на Сталин“ с Жерар Депардийо, също наличен на платформата. Актриса, дръзнала да стане режисьор, е и обичаната Жюли Делпи.

Дениз Гамзе Ергювен пък е турска режисьорка с френски корени, чийто дебютен филм „Мустанг“ направи фурор на огромен брой фестивали в целия свят, бе номиниран за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, на фестивала в Кан получи наградата на Europa Cinemas, спечели четири награди „Сезар“ от девет номинации и още, и още. Гледайте филма тук. 

Разбира се, в българското кино жените режисьори също са изключително значими творци за развитието на родната кинематография. Бинка Желязкова е приета за първата жена режисьор на игрални филми в България.

Уви, повечето ѝ творби, реализирани със съпруга ѝ Христо Ганев, са преследвани от социалистическата цензура. И до днес обаче „Животът си тече тихо…“ (1957), „А бяхме млади“ (1961), „Привързаният балон“ (1967), „Последната дума“ (1973), „Басейнът“ (1977), „Голямото нощно къпане“ (1980) остават емблематични и служат като учебник по кино във времена, в които властва цензурата.

Адела Пеева пък е сред най-добрите български документалисти, чиито филми успяват да вземат една на пръв поглед обикновена случка или тема и да я издигнат до общочовешки проблем. Страхотен пример е „Чия е тази песен?“ (2003) – филм за една мелодия, живееща свой живот във всяка балканска държава.  Но чия всъщност е тази песен? Гледайте филма в Neterra.TV+

Иглика Трифонова, започнала кариерата си през 90-те години, е автор на блестящи филми след демократичните промени, като „Писмо до Америка“ (2001), „Разследване“ (2006) и „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ (2015).

От новото поколение няма как да не споменем Зорница София, Светла Цоцоркова, Надежда Косева, Кристина Грозева (чиито филми с Петър Вълчанов, налични в Neterra.TV+ – „Урок“ (2014), „Слава“ (2016) и „Бащата“ (2019) правят фурор както у нас, така и извън България), Майя Виткова, Ралица Петрова, Елица Петкова, Мина Милева и Весела Казакова, Яна Титова.

Едно е сигурно – жените режисьори не са просто творци от другия пол. Те внасят различно мислене и различно светоусещане. Дават други послания на публиката и именно чрез тях проправят пътя и за другите дами, дръзнали да създават своето кино.