Можем съвсем спокойно да кажем, че Хоакин Финикс е мъжът, който се смее. При това се смее най-добре. Не, защото го прави последен, а защото го прави класно.
Тази седмица той навършва 46 години. Макар 2020 година, като цяло да е грандиозен провал, за него това е годината, която му донесе „Оскар“ и му се роди малкият Ривър – неговият син. Хоакин получи аплодисменти и поклони от публиката. Той, нека бъдем честни, отдавна заслужава.
Ние ви разказваме малко повече за него, за Жокера и за хилядите причини да поискате Хоакин Финикс близо до вас.
Жокерът във Финикс
Малко хора знаят, че изначално персонажът на Жокера, създаден от Бил Фингър, Боб Кейн и Джери Робинсън през 1940 година. Вдъхновен е от персонажа на Конрад Вейд от филма „Човекът, който се смее“. Филмът от 1928 година е класика, създадена от Пол Лени, адаптираща романа на Виктор Юго със същото име. Историята разказва за обезобразено момче, чието лице е в постоянна застинала усмивка. Нататък историята е легенда.
Жокера се преражда множество пъти и пътят му от комикс страниците до големия екран, минава през множество вариации, за да достигне финалната си пикова точка – изпълнението на Финикс, което изправи публиката на финала във Венеция на крака.
И донесе голямата награда на фестивала за самия филм. Подобно на повечето популярни персонажи, които съществуват в поп културата извън времето и пространството.
„Жокера“ може да бъде разглеждан извън своя комикс живот и с последния филм, то най-добре е това да е именно така. На него може да бъде гледано като на социален коментар по наболели теми, като на отражение от криво огледало на хората и времената, в които живеем.
Финикс в Жокера
За ролята си Финикс сваля близо 20 килограма. Диетата му е изключително тежка, защото във финалните дни преди снимките включва само зелена салата, задушени аспержи и една ябълка – само веднъж на ден. На фона на предишния му мускулест вид, 44-годишният актьор добива почти слаботелесно излъчане.
“Едно нещо ще ви кажа“, споделя режисьорът на филма Тод Филипс пред списание Total Film. „Бих работил с Хоакин всеки ден от седмицата.”
Хоакин Финикс е от актьорите, които нямат образ или клише, в което да влизат. Той няма жанр, в който да пасва. Не е прелъстител, нито лошо момче, не е красавец, нито грозник. Той просто е различен и успява да превърне всеки филм, в който участва в нещо свое. Пътят му към комерсиялен Холивуд е, както напълно предречен, така и пълен с обрати и лудости.
Историята на Хоакин
Роден в Пуерто Рико, с името Хоакин Рафаел Ботъм. Той е третото дете в семейството на Арлин и Джон Ботъм. Той прекарва ранните си години, местейки се от място на място. Родителите му, еко активисти кръщават всичките си деца по специфичен начин. Големият му брат се казва Ривър, което значи река, а голямата му сестра е Рейн – дъжд. По-малките му сестри са съответно Либърти – свобода и Съмър – лято.
Някъде в ранните си тийнейджърски години Хоакин сменя името си на Лийф – листо, за да прилича на тези на брат му и сестрите му. Но Хоакин не е създаден, за да бъде част от унификация, както времето ще покаже.
От малки родителите в семейството обучават децата си, за да се превърнат те в актьори или поне в изпълнители от някакъв характер. В ранните си детски години семейсвото се мести от Пуерто Рико в Латинска Америка, а после заживява в Централна Америка като част от религиозен култ с името „Децата на Бога“.
Сектата е напусната официално малко след раждането на най-младия член на фамилията – Съмър. Малко след това родителите сменят фамилията си на Финикс, за да отбележат новото начало.
Превърнал се в голяма звезда с предричания за огромен успех и бляскаво бъдеще във Холивуд, големият брат на Хоакин прави първи крачки в киното с няколко роли в сериали. След участието му в класиката „Бъди до мен“ от 1986-а Ривър вече не е просто млада звезда, той е секс символ.
Трудностите пред Хоакин
Животът в секта и успехът очевидно не се отразяват добре на Ривър, защото актьорът умира на 23-годишна възраст след предозиране с наркотици пред Холивудския нощен клуб Viper Room, собственост на Джони Деп.
След смъртта на брат си, Хоакин се оттегля от публичния живот и актьорството.
Звръщането на Финикс
Завръщането му към киното е плахо. Първо прави пауза от 4 години, а когато решава отново да се снима, за да помага на семейството си, в периода от 1995-а до 2000 година. Тогава Хоакин снима точно 7 филма, като нито един от тях не се отличава с нещо особено. Но големият успех тепърва предстои, а мястото е арената на гладиаторите.
Хоакин в Гладиатор
Комерсиалното кино и целокупният зрител се запознава с харизматичната осанка и острия поглед на Хоакин Финикс през 2000 година, когато по кината излиза „Гладиатор“ на Ридли Скот.
Емблематичното сваляне на палеца надолу на неговия Комод, безспорно е една от най-разпознаваемите сцени в киното. Способността на Финикс да играе злодеи толкова добре му печели любовта на публиката и първа номинация за „Оскар“.
Годината е 2001-а, а той е само на 26 години.
Оттам насетне следват разностилни и многопластови образи в различни по жанр и тип филми, които доказват едно нещо – фамилия Финикс имат чудесен ген и нюх за таланта.
„Най-добрият актьор на своето поколение“
Хоакин не случайно си печели прозвището „най-добрият актьор на своето поколение“. И въпреки това актьорът не се поява в много филми, като някои са толкова нишови, че дори не достигат до широката публика.
В различни периоди той прави непрекъснати опити да се откаже от киното, но малко след това се завръща с нещо, което оставя публиката без дъх. Такова е изпълнението му на Джони Кеш във филма „Да преминеш границата“, което му носи втора номинация за „Оскар“. Макар ролята да му печели първи и последен „Златен глобус“, Оскарът му се изплъзва.
https://youtu.be/O-sHHs1c_6A
Малко след него, Хоакин Финикс прави още три филма, сред които меланхоличния „Любовници“. Малко след това обявява, че това е последната му роля и се оттегля от киното, за да гради рап кариера.
От една страна това леко учудва публиката, от друга, предвид семейната му история и непостоянството му в актьорската професия, никой не е толкова шокира. В рамките на две години Хоакин драстично сменя външния си вид.
От спретнат и меланхоличен мъж, с дълбоки сини очи, той се превръща в брадясал и леко нахаен човек, който пътува често и от време на време някъде из интернет излиза видео с негово участие като рапър. След този случай Хоакин започва все по-рядко да се появява на обществени места, а когато това се случи е с брада и тъмни очила, почти неузнаваем.
I`m Still Here
Странно за някои, но очаквано за други, се оказва, че рап кариерата на Финикс е параван за документално-игрален експериментаторски проект между него и по-малкия брат на Бен Афлек – Кейси Афлек.
В рамките на две години Кейси Афлек е в процес на заснимане на документален филм за Хоакин, като го следи с камерата почти навсякъде, за да запише превъплъщението на Финикс от актьор в певец.
Филмът излиза през 2010-а с името I`m Still Here и бележи завръщането на Финикс в актьорските среди. Само две години по-късно Хоакин е в топ форма и се завръща ударно с драмата „Учителят“ на Пол Томас Андерсън, която му носи трета номинация за „Оскар“.
Верен на стила си
Оттам нататък, верен на стила си, Хоакин запазва вродената си затвореност в истинския живот и абсолютното разгръщане на образи във филмовия. Подборът на филми е малък, но пък изключително качествен.
Следват тъжният „Тя“, където Хоакин успява да разплаче публиката с любовна история между човек и изкуствен интелект. Година по-късно се появява и почти фанатичния и абсолютно различен „Вроден порок“. Хоакин няма нищо общо с образа си от „Тя“ и няма да има нищо общо със следващия си проект – „Почти нормален“.
След двегодишна пауза Хоакин се завръща и с фестивалната драма You Were Never Really Here, която му носи голямата актьорска награда в Кан. Някъде там до Финикс достига идеята за (по онова време още проект) филма „Жокера“. С него се свързва режисьорът Тод Филипс и докато обсъждат и работят по образа и сценария, Хоакин снима три малки филма, готвейки се за една от най-добрите роли в кариерата си до момента.
Сниман в рамките само на 58 дни от септември до декември 2018-а, но с подготовка от близо две години, Филипс прави филма си с много влияние от 30-те и 40-те години. Образът на Артър Флек, изигран от Финикс, напомня на актьори като Джеймс Кагни и Хъмфри Богарт. В едно свое интервю самият той казва, че:
“има моменти, в които ще се почувствате много свързани с него и такива, в които ще ви отблъсне.”
Коментари