Филмът
Каква е цената на истината и тази на лъжата? Доколко е важно да бъдем честни? Да вярваме, че всичко се случва с причина и независимо, колко ужасно ни се струва нещо в момента, то ще се развие по най-добрия възможен начин. Уповавайки се на принципа, че дори най-малката и невинна лъжа в началото, прераства в голяма лавина, която рано или късно ни застига и отнася, филмът „Писма от Антарктида“ гради строен и драматичен сюжет, около лъжите и истините.
Както гласи известната фраза, че „Пътят към Ада е постлан с добри намерения“, така и историята в „Писма от Антарктида“ започва с добри намерения, за да приключи драматично на фона на заледено езеро.
Историята
Историята е ясна още от трейлъра.
Диана, в ролята Ирмена Чичикова, е самотна майка, която не може да съобщи на осемгодишния си син Ники, че баща му е загинал при автомобилна катастрофа. Тя не успява да преодолее обствената си мъка и влиза в схема от лъжи, като казва на детето, че баща му е на експедиция в Антарктида и от негово име изпраща писма и колети.
Лъжата, която започва като малка игра само между двамата, неусетно прераства в гигантска вихрушка, която помита след себе си всичко Най-вече болезнената истина и поглъща все повече и повече хора и събития.
Нещата стигат до там, че Диана трудно успява да контролира лъжите и истината, която сякаш наднича от всеки ъгъл. Като лодка, която потъва. Колкото и дупки да запушиш, винаги някъде се появява нова.
В главните роли
Ирмена Чичикова е чудесна в ролята на младата майка, но шапките трябва да са долу за малкия Симеон, който е изключително достоверен в ролята на Ники. От детските неволи и емоции до порастването и осъзнаването на истината, Ники е плътен и ярък център на тази история за лъжата и истината, и поема на детските си плещи чудесно товара й.
И в случай, че някой се чуди – част от снимките на “Писма от Антарктида” наистина са направени на ледения континент по време на българска експедиция до остров Ливингстън. В ролята на ръководител на българските полярници е самият проф. Христо Пимпирев, който играе себе си.
Режисьор на филма е Станислав Дончев, който казва, че:
“Това е история, която може да развълнува всеки родител и да го научи на нещо. Тя наистина е драматична, но носи в себе си и приключенския и изследователски дух. В нея има също много нежност и надежда. Затова вярваме, че зрителите ще излязат от салоните не подтиснати, а с нова светлина в сърцата.”
По-вълнуващото звено в този филм, за мен поне, обаче са сценаристите. Георги Иванов, Невена Кертова и Теодора Маркова са триото, от което сте гледали доста неща в последните години. Със сигурност помните „Дъвка за балончета“. Към портфолиото им добавяме „Стъклен дом“, „Под прикритие“, „Революция Z“… има и още, но тези говорят достатъчно.
Малко преди премиерата на „Писма от Антарктида“ се срещнахме с тях, за да направим един бързо блиц интервю.
Бързо интервю със създателите
Кое е най-голямото предизвикателство от написването на сценария до създаването на филма?
Невена: Намирането на режисьор. Да, сериозно. Намирането на режисьор, който да усети текста, да го припознае и да иска да надгражда над него, вместо да го изхвърли в кофата миг преди началото на снимките и да снима сънищата си примерно.
Георги: Определено най-голяма трудност беше внимателното изграждане на героинята на Ирмена Чичикова – Диана, нейната мотивация, нейното ежедневно усилие да запази илюзията на сина си. За целта се консултирахме с психолози за детайлите по приемането на една такава житейска травма като смъртта на близък човек.
Теодора: Да се разделиш със сценария, защото, както казва Кариер, той умира в момента, в който го дадеш на режисьора.
Имате ли любим момент от „Писма от Антарктида“ и кой е той?
Невена: Епизодът, в който Ники отива на летището, за да се срещне с баща си и сцената на самото летище. Преживявах я, докато го пишехме. Преживявам го всеки път, когато го гледам.
Георги: За мен любим момент този, когато Диана води сина си в БАИ. Там Диана въвлича още хора в лъжата си, за да убеди сина си, че зъбът-талисман, който има от баща му, наистина е от тюлен. Сцената е многопластова, героите се разбират без думи, а между Диана и ученият Петър се усеща за пръв път химия.
Теодора: Не, но имам любима актриса от същия филм.
Кое е най-важното, което един човек, решил да пише сценарии и да прави филми, трябва да знае?
Невена: Сценарий се пише винаги в сегашно време. И писането на сценарии изисква много работа, много постоянство, много самоусъвършенстване. Това с музата и нейното безконечно чакане, както и мантрата „аз съм си роден талантлив и няма нужда да се уча“ са за някоя друга професия.
Георги: Писането на сценарии има много стъпки и етапи. Понякога, ако липсва дори един елемент, е възможно да се случи следното – структурата би се разпаднала, би се получила дупка в сюжета, би прозвучало фалшиво или би объркало зрителя.
Един от най-важните елементи на писането е създаването на пълнокръвен, интересен и деен герой. Главният герой винаги трябва да бъде мотор на действието, да изследва, да се стреми, да прави избор, да греши и пак да опитва.
Теодора: Сценаристът трябва най-вече знае какъв е смисълът на неговата история и да следва този смисъл до финала… а не всички да започнат да го търсят по време на монтажа.
Кой е урокът, който сте научили след написването на два филма и няколко сериала?
Невена: Че в България, за разлика от нормалния свят, CV-то ти не работи. Може да си написал сто сценария, може деветдесет и пет от тях да са успешни… Няма никакво значение. Всеки път си на изпит, всеки път те третират, сякаш ти е за първи път, с абсолютно недоверие.
Окей! Това просто те принуждава да показваш отново и отново, че си най-добрия, принуждава те всеки път да си безупречен. А това е мотор, който те пази да не спреш.
Теодора: Урокът – ако нещо в историята те притеснява като я разказваш на глас – задължително го смени.
„Писма от Антарктида“ тръгва по кината на 11 октомври.
Коментари