Дейвид Линч, създаделят на „Туин Пийкс“, навърши 75 години! Авторът на легендарния сериал имаше рожден ден на 20 януари 2021 година. Дейвид Линч е непримирим гений, който борави с различното, гротескното, на моменти сюрреалистично кино. Това се усеща във всичките му творби. Но най-вече в митичния телевизионен сериал на Линч – „Туин Пийкс“. Той е един от режисьорите, които обикнете ли, е за цял живот. Нека заедно отпразнуваме 75-тия рожден ден на Дейвид Линч, като се потопим в неговия свят.
„Совите не са това, което са“
Първата среща на мнозина с Дейвид Линч със сигурност е била в началото на 90-те чрез най-известната и значима поп-културна творба на режисьора – сериала „Туин Пийкс“. Сериалът побра в едно малко градче шизофреничния хаос на объркан и зъл свят. След него фразата „совите не са това, което са“ придоби толкова дълбок смисъл, че хората все още имат различни вариации на значението й.
Дейвид Линч – луд или гений?
Дейвид Линч е културно явление, толкова важно за развитието на седмото изкуство, колкото са Бунюел, Фелини и Скорсезе. Линч не е „чаша чай за всеки“, както биха казали англичаните и в това няма нищо лошо. Човек или разбира неговото изкуство, или не. Среден вариант няма. Повечето хора го намират за претенциозен, странен, лош, недомислен. За другите Линч е гений. Ние сме от вторите.
Дейвид Линч, макар и познат предимно като режисьор, е и артист с многопластов характер. Освен това е художник, фотограф, музикант. На всичкото отгоре е и доста провокативен писател. За целта дайте шанс на книгите „Кът за мечти“ и „Да уловиш голямата риба“. В контекста на епохата, в която Дейвид Линч се оформя като личност и творец, увлечението му по източната философия е напълно обяснимо. По-специално се увлича по трансценденталната медитация и досега му с единното поле.
Началото на една алогичност
В средата на 60-те години на миналия век в световното кино царуват имената на гениите, обявени от днешните критици. Сред тях любимци на Линч са Стенли Кубрик и Федерико Фелини. Режисьорът попада като студент по рисуване в Пенсилванската академия за изящни изкуства във Филаделфия. Атмосферата там е особено благодатна за всякакви творчески експерименти. Там той осъзнава, че рисуването няма да му е достатъчно като средство за изразяване и затова се ориентира към киното.
Боравенето с екранния образ в комбинация с нуждата му от европейско кино, като че ли допълнително стимулира афинитета на Дейвид Линч към сюрреално-магичната атмосфера. Една атмосфера, която си остава характерна за творбите му и до днес. Линч изследва дебрите на несъзнаваното, вниква в скритите смисли на сънищата и демонстрира техните чудатости, деформации и алогичност.
Изкуство през криво огледало
Първият пълнометражен филм, изключително определящ за кариерата на Линч, е „Гумена глава“/„Eraserhead“. Той представлява сюрреалистичен пърформънс на ужасите в черно-бялата гама. Вдъхновен е от времето, което Линч е прекарал на гадни и зли места във Филаделфия. В повечето му творби, включително и мейнстрийм киното му, не насилието, видяно или дочуто някъде, е определящо за Линч. Той просто вижда света през криво огледало, през което повечето хора не смеят да погледнат.
„Eraserhead“ отнема на режисьора години работа и нерви. Проблемите са много. Липса на финансиране, странността на проекта като цяло и ангажирането на актьорския състав. Той обаче е сигурен, че иска да завърши първата си пълнометражна продукция. След пет години работа, филмът излиза през 1977-а. Има слухове, че Франсис Форд Копола бил толкова впечатлен от изпълнената с хаотични кадри и насилие продукция, че я пускал на актьорския състав на „Апокалипсис сега“ преди началото на снимките. „Eraserhead“ е филмът, който помага на Линч да направи следващите си филмови шедьоври. Това са „Човекът-слон“, базиран на случая на Джоузеф Мерик и описан от доктор Фредерик Тривс, „Дюн“, „Синьо кадифе“ и, разбира се, „Туин Пийкс“.
Началото на края
През 2001-а, малко след като снима „Мълхоланд Драйв“, Линч бавно се оттегля от киното, което ние познаваме. Впуска се в заснемането на късометражки, документални филми, видеопарчета. Нищо, което да заслужава таланта на Линч. През 2014-а режисьорът сглабя филма „Twin Peaks: The Missing Pieces“, който събира най-различни изтрити сцени от сериала. Също така създава й филма „Огън, следвай ме“, който дава алтернативни сюжетни линии на тези, които зрителят вече познава.
Легендата „Туин Пийкс“
Само „Туин Пийкс“ е припознат от публиката и критиката като едно от най-важните телевизионни събития през 90-те години. Само Дейвид Линч може да разкаже историята на едно убийство чрез психосоматичните видения и пропадания на един детектив и обезумелите зрители в малък град. Сюрреалистичната, мрачна продукция поставя основата на онова, което по-късно служи като отправна точка за правенето на добри сериали.
„Туин Пийкс“ е повлиял на много от силните заглавия на малкия и големия екран – „Истински детектив“, „Уейуърд пайнс“, „Фарго“. „Туин Пийкс“ е шедьовър, изключително значим за модерната култура. Той сменя правилата на телевизията с един замах, като това не се е променило и до днес.
„КОЙ УБИ ЛОРА ПАЛМЪР?“
След сериала Линч снима неговата предистория. Филмът „Огън, следвай ме“, в който все пак, по един негов си начин, дава минимално разрешение на загадката. Загадка, която тормози душите на хората и до днес, а именно: „Кой уби Лора Палмър?“.
Ето каква е истината. Дейвид Линч я е споделял в множество интервюта. Той и Марк Фрост, другият сценарист на сериала и човек, с когото Линч работи и до днес, не са имали никакво намерение да разкриват убиеца на Лора Палмър. И ако днес се наемете да изгледате целия „Туин Пийкс“ отново, ще видите, че убиецът на Лора Палмър бива разкрит към средата на втори сезон. Причината? Телевизия ABC, която по онова време е продуцент на проекта, натиска Линч и Фрост, буквално им извива ръцете, да разкрият убиеца и да дадат на зрителите някакъв финал. Разбира се, и двамата го правят по начин присъщ за тях самите. Уклончиви думи, абстрактни кадри и обяснения, психосоматични епизоди, тайни и странности. За да може на финала, дори и зрителят вече да не е сигурен. Всъщност: „Кой уби Лора Палмър?“
Финалът на сериала – без коментар
Дейвид Линч категорично отказва да коментира финала на сериала. Ето какво споделя: „Финал. Непрекъснато чувам тази дума. Това е театър на абсурда. Всички знаят, че по телевизията ще видят края на сюжета в последните 15 минути. Това е като дрога. За мен в това е красотата на „Туин Пийкс“. Подхвърлихме някои неприятни изненади. В момента, в който едно шоу създава усещане за финал, то ти дава оправданието да забравиш, че си го гледал.“
Ако искате да прочетете и за друг рожденник, може да го направите ето тук:
Коментари